Безспорно, големите данни и аналитичното прогнозиране са способни да дадат отговори на много и специфични въпроси. В този блог вече сме разказвали за това как аналитичното прогнозиране елиминира предположенията, но сега искаме да поставим един много голям въпрос. Може ли аналитичното прогнозиране да се приложи навсякъде? Като при прогнозирането на вероятността от война, например. Днес имаме големи данни за човешката нагласа, движение, поведение и те могат да се използват за предсказването на ключови събития като война, геноцид, революции и т.н.
Ларс-Ерик Седерман, професор в Международния институт за изследвания на конфликтите към Федералния технологичен институт (ЕТН) в Цюрих, в сътрудничество с Нилс Видман публикуваха статия в сп. Science, където твърдят, че вероятността от въоръжен конфликт може да се идентифицира на ранен етап. За съжаление, тяхната публикация не обявява необходимите данни, на чиято база потенциален военен конфликт може да бъде предвиден.
Защо? Седерман сравнява подобна аналитична задача с предсказването на земетресения. Причината е, че има достатъчно данни, на чиято база да се изготвят т.нар. рискови карти, но е почти невъзможно да се прогнозира кога и къде подобно събитие ще се случи. „В Сирия например, ситуацията е волатилна много преди там да избухне гражданска война. Освен това, конфликтът там е изключително сложен“, допълва швейцарският професор в интервю за изданието Futurity.
Екипът на Седерман и Вийдман установява, че медийните съобщения и репортажи са важен източник на данни при изследването на конфликтите по света. Подобни данни могат да бъдат автоматизирано изследвани до едно определено ниво. Те допълват, че някои учени вярват, че структурата на изключително сложните конфликти може да бъде моделирана с изцяло автоматизиран подход. Седерман и Вийдман не споделят това убеждение и отбелязват, че доколкото медийните източници са ключови за оптималния резултат, изкуственият интелект все още не е достатъчно добър в разпознаването на тяхната достоверност. Изследователите коментират, че социалните медии са добър източник на данни в тази посока, но тези мрежи често биват ограничени в зони с повишен риск.
Истината е, че световната история не предлага линейна последователност от логически свързани събития, предшестващи въоръжените конфликти. Днес е още по-трудно да се направи подобна прогноза, имайки предвид светкавично променящите се политики и лидерски нагласи, които често пъти търгуват ценности срещу интереси.
„Именно, всичко се повтаря в кръг, историята е учителка, защото ни учи, че не съществува. Затова пък са важни пермутациите.“
Умберто Еко, „Махалото на Фуко“
