Смятан за един от най-добрите, ако не и най-добрият играещ в момента футболист в света, Лео Меси е сред най-добре платените. Неговият договор с Барселона му осигурява заплата от 40€ млн. годишно или 770 хил. седмично.
Аналитичен модел, разработен от екип на Техническия университет Лорънс, щата Мичиган изчислява, че Меси действително трябва да е най-добре платеният футболист, но заплатата му е твърде висока. Учените използват machine learning, за да анализират заплатите 6082 професионални футболисти в Европа. Те сравняват заплащането с 55 показателя, имащи отношение към техните игрови способности. Аналитичният модел оценява точността на пасовете, вкараните голове, погледът върху играта, скоростта и ускорението, контролът върху топката, физическото състояние и още много други.
Заплатите и гореспоменатите 55 показателя са били комбинирани в един аналитичен модел, позволяващ на изследователите да изчислят заплатите на всеки футболист, на база уменията им в сравнение с уменията на други играчи на същата позиция.
Аналитичният модел оценява уменията на Меси най-високо и потвърждава, че той трябва да е най-добре платен, следван от Кристиано Роналдо, Луис Суарез, Неймар, Давид де Геа и Месут Йозил. Моделът обаче определя като справедливо заплащане за Лионел Меси сумата от 235 хил. евро или три пъти по-малко от действителното му възнаграждение. Тази разлика го превръща в най-надценения играч в Европа, следван от Ангел ди Мария, Робен ван Перси и Иван Ракитич. В другия край на скалата, там където са най-подценените футболости е Бернардо Силва, за когото аналитичният модел смята, че трябва да получава със 100 хил. евро в повече седмично. Сред най-подценените във финансово отношение футболисти за сезон 16/17, моделът определя още Хари Кейн, Гранит Джака, Тимо Хорн и Пако Акласер.
Ключово важно е да се подчертае, че аналитичният модел не оценява маркетинг потенциала на всеки от футболистите от гледна точка на мърчандайзинг, PR стойност, права за излъчване и т.н. Той работи единствено с уменията на терена.
Друг интересен резултат от това проучване е, че надценените футболисти надделяват чувствително пред останалите само по един показател и това е физическата сила. За сметка на това, подценените често пъти са по-добри по отношение на гъвкавост, баланс, скорост на терена и т.н.
Изследването на Лара Ялдо и Лиор Шамири, анализатори на големи данни от Технологичния университет Лорънс в Мичиган, показва още, че уменията на терена са в пряка връзка със заплатите във всички европейски първенства, с изключение на Полша, където основният фактор е големината на отбора. По-дълбокото заравяне в данните носи още интересна информация като това, че в различните първенства се оценяват различни показатели. В Англия и Франция кракът с който се играе е много по-важен, отколкото в останалите първенства, докато в Бундеслигата погледът върху играта се оценява повече.
Проучването подсказва, че ако има обективен количествен метод, който да бъде приложен към определянето на заплащането, той със сигурност ще въздейства върху резултатите на футболистите. Освен това се смята, че би улеснил и преговорния процес.
