Изкуственият интелект не е по-умен от теб, но e по-добър във взимането на (някои) решения

Изкуственият интелект (artificial intelligence, AI) е навсякъде около нас и това далеч не е шега. Практически е навсякъде. От чат ботове до умни асистенти, които са сред най-видимите му превъплъщения до здравеопазване и архитектура – AI поставя своя отпечатък върху все повече индустрии. Днес възможностите на изкуствения интелект са напълно достатъчни, не само да помогне по-бързото и по-ефективно проектиране на нови машини, но и дори да създава собствено изкуство.

Нека го приемем – изкуственият интелект и неговите умения вече са част от нашия всекидневен живот, понякога дори без да подозираме. Много вероятно е персоналната ви кредитна оценка да е изготвена от AI. Също както и плодовете, които купувате – тяхната логистика може да е генерирана от изкуствен интелект. Предложения за продукти, които биха ви харесали в онлайн магазин – с висока степен на вероятност те са изготвени от машина. Компютърните игри, публичната администрация, финансовия и фармацевтичния бизнеси, всички те разчитат на изкуствен интелект за едно или друго. Дори прахосмукачките роботи се рекламират като „Изкуствен интелект, който забърсва пода“!

Трябва да имаме предвид, че много хора се страхуват от AI. Научната фантастика помогна много в тази посока. Но има ли резон в подобно усещане? Далеч не или поне не още. Вече сме говорили по тази тема в нашия блог с публикацията „Разбиваме 5 мита за изкуствения интелект“, който обобщава най-популярните страхове. Всичко това идва с термина „технологична сингулярност“, създаден в ранните 90-те от Върнър Виндж – професор по математика и известен автор на научна фантастика. Този термин описва възможния момент, в който технологичното развитие ще стане необратимо и неконтролируемо. Здравей Скайнет!

Забележителната победа на суперкомпютъра Deep Blue на IBM над световния шампион по шах Гари Каспаров в късните 90-те повдигна много въпроси и дори страхове за близкото бъдеще. В същото време, впечатляващи умове като Стивън Хокинг и Елън Мъск вече предупредиха човечеството, че широкото разпространение на изкуствения интелект би могло да доведе до изчезването на човешкия вид.

Какво точно представлява изкуственият интелект?

Изкуственият интелект е система от технологии, които правят възможно обучението на компютърни алгоритми чрез анализ на исторически данни и екстраполирането на тенденциите, открити в тях, за да решават точно определени задачи. Решенията, взети от изкуствения интелект са в строго определена рамка. В същото време, той е изключително добър в задачи, изискващи логика – дори да са най-сложните. От друга страна – изкуственият интелект е напълно неспособен да създаде подобна на човешката креативност. Ето защо, първият пробив на AI дойде от света на шаха, където сложните изчисления, базираните на правила решения и сложната математика са ключови.

Колко интелигентен е изкуственият интелект?

Науката отличава два вида интелигентност. Първият вид е т.нар. конвергентно мислене, определено като възможността да отговорите на даден въпрос чрез логическо мислене и памет. Другият вид е т.нар. дивергентно мислене, който е възможността да създадете множество възможни отговори на един въпрос или задача. Качественото дивергентно мислене е възможността да създадете успешен бизнес в австралийската столица Канбера без да знаете английски, докато добре развитото конвергентно мислене няма да ви бъде от полза при такъв сценарий.

Широко известно е, че изкуственият интелект е изключително добър в конвергентното мислене. Проучване върху възможностите на дигитални асистенти като Siri и Cortana установява, че най-интелигентния сред тях е Google Assistant. Неговият резултат в тестовете за интелигентност е 47,28, малко под 55,5-те точки на 6-годишно дете. Това е било измерено през 2016 г. Само две години по-рано, Google Assistant е постигнал коефицент на интелигентност от 26,4 или близо два пъти по-малко.

Очевидно е, че в кратък период от време Google Assistant става все по-умен, но означава ли това, че ще запази темпото? По-скоро не, защото изкуственият интелект не може да мисли самостоятелно, той еволюира.

Няма да повярвате как AI решава някои проблеми!

Изследователи по компютърни науки създават изключително интересна публикация, фокусирана върху историята на изкуствения интелект. В нея има няколко много силни примера и тук споделяме два от тях. Първият е за алгоритъм, който е бил натоварен със задачата да измисли как да приземи виртуален самолет с минимум сила. Малко след това, алгоритъмът установява, че ако разбие самолета, ще се генерира огромно количество сила, чиито мащаби са твърде големи за програмата и бъг в нейната система я кара да дава перфектен резултат за иначе неуспешното приземяване. Другият забележителен пример за AI решаващ отворени задачи е тест за движение, приложен на виртуален робот, който е бил програмиран да открие начин за движение напред с максимална скорост. Вместо изкуствения интелект да „си отгледа крака“ и да започне да ходи с тях, той изгражда огромна кула, която се срутва в желаната посока. Без съмнение, по този начин алгоритъмът покрива хоризонтална дистанция доста бързо. Но в същото време, AI възприема задачата свръхбуквално. Изследователката Жанел Шейн коментира, че подобна „падаща“ стратегия е чиста проба гениалност. Тя припомня, че житните култури използват същата стратегия, за да се размножават. В края на всеки сезон, житния клас пада и разпръсква семената си малко по-далеч от мястото, на което растението е поникнало.

В какво е добър изкуственият интелект?

Роботизираната автоматизация на процеси е една от най-бързо нарастващите области на приложение на изкуствения интелект. Това е така, защото AI е много по-добър от хората в повтаряеми (съответно досадни) задачи, които изискват вземане на решение базирани върху данни. Освен това няма нужда от обедна почивка :). Днес, комбинацията на изкуствен интелект и автоматизация е по-добра от всеки от нас в подобни работни задачи и лошата новина е, че произвежда продукт много по-бързо, по-ефективно и по-точно от хората. Без значение дали говорим за оценката и класификацията на маркетинг лийдове, кредитен скоринг или предотвратяване на измами, това е факт.

Комбинирането на ефективността на изкуствения интелект с възможността да обработва огромно количество данни превръща този инструмент в перфектния начин за взимане на решения, базирани върху данни. Нищо не е по-добро от машина, която отчита милиони или дори милиарди променливи и техните стойности преди да предложи най-доброто възможно решение. Ето и малка част от областите, в които той вече се използва повече от успешно:

  • Управление на доставки и наличности
  • Прогнозиране на потребителско търсене
  • Предотвратяване на онлайн измами
  • Оценка на кредитен риск
  • Логистика и управление на маршрути
  • Ценообразуване
  • Чатботове
  • Класификация на лийдове за продажби
  • Оптимизиране на промоции
  • Продуктови препоръки
  • Управление на работни графици
  • Персонализиране на услуги
  • Автоматизация на бизнес процеси
  • Портфолио оптимизация

Със сигурност пропускаме нещо, но всичко това повдига въпросът защо да не възложим решенията, които ние хората взимаме, на изкуствения интелект? Причината е, че AI не се справя с неструктурирани данни, за разлика от човека. Когато ние взимаме дадено решение то е аргументирано с информация, получена в минали разговори, уеб съдържание, отдалечени спомени, интуиция, базирана на опит и още много. В момента, за изкуствения интелект, това е недостижимо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *